Изменението на климата на фокус: COP30 започва в Бразилия – Критичен момент!
Глобалното затопляне достига нови рекорди. COP30 в Бразилия изследва емисиите и тяхното глобално въздействие при 1,5°C.

Изменението на климата на фокус: COP30 започва в Бразилия – Критичен момент!
Ако погледнете текущите развития в областта на опазването на климата, бързо става ясно: времето е от съществено значение! Deutschlandfunk съобщава, че емисиите на парникови газове са достигнали тревожен рекорд от 53,2 милиарда тона CO2 еквивалент през 2024 г. Това още веднъж показва, че спешно са необходими ефективни мерки.
Предстоящата глобална климатична среща COP30, която започва на 10 ноември в Белем, Бразилия, постави амбициозната цел за намаляване на емисиите на CO2, за да ограничи глобалното затопляне до максимум 1,5 градуса по Целзий. Това обаче ще бъде трудна задача, тъй като според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) Земята вече е определена за ниво на затопляне от 2,8 градуса по Целзий до края на века. Това е повече от тревожно!
Емисиите с един поглед
До 2024 г. средното глобално затопляне вече е било плюс 1,55 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена. Statista посочва, че най-големите източници на емисии, а именно Китай, САЩ, Индия и ЕС, са колективно отговорни за над 50% от глобалните емисии на парникови газове. Само Китай е произвел лъвския дял от емисиите през 2024 г. с 15,5 милиарда тона CO2 еквивалент, следван от САЩ и Индия.
За Германия ситуацията е малко по-сложна. Въпреки намаляването на свързаните с емисиите стойности от около 48% от 1990 г. насам, Германия остава най-големият източник на емисии в ЕС. През 2024 г. е имало 649 милиона тона CO2-EQ, което съответства на 1,27% от глобалните емисии. Следователно целта на германския Закон за защита на климата от 682 милиона тона е малко под целта, но целта за 2030 г. е 438 милиона тона.
Глобални неравенства в емисиите
Друг интересен момент са емисиите на глава от населението, които според Енергетика и управление през 2021 г. е имало около 4,7 тона CO2 по света. Голямата разлика може да се види в съответните региони: един американец отделя толкова CO2-EQ за една година, колкото жител на ДР Конго за 30 години. Докато Индия е най-ниският от основните източници на емисии с емисии на глава от населението от почти три тона CO2-EQ годишно, Палау излиза на върха с почти 67 тона CO2-EQ годишно.
Това, което е особено плашещо е, че най-богатите 10% от населението на света причиняват почти 50% от глобалните емисии на CO2. В Германия най-богатият 1% от населението е отделил 108,7 тона CO2-EQ само през 2019 г. – почти 16 пъти повече от по-бедната половина. Това неравенство в емисиите се е увеличило рязко от 1980 г. насам и показва, че не нарастването на населението, а начинът ни на живот е от решаващо значение.
Решението на климатичната криза не може да бъде отделено от въпросите за икономическата мощ. Въпросът тук е как можем да се справим с тези проблеми. Фокусът върху намаляването на емисиите и отговорното управление на ресурсите е необходим, за да се гарантира бъдеще, което си струва да се живее.
Така че сме изправени пред предизвикателството да вземем навременни мерки за защита на нашата планета. Всеки един от нас може да направи разликата. Трябва да действаме заедно за бъдещите поколения, преди да е станало твърде късно!