Климатичната революция: ICJ обявява държавите за законни пазители на климата!

Климатичната революция: ICJ обявява държавите за законни пазители на климата!

Политическите решения в областта на климата от последните няколко месеца не оставят съмнение, че натискът върху правителствата по света се увеличава. На 23 юли 2025 г. Международният съд (МС) установи в новаторско становище, че държавите имат задължение да предприемат активни действия срещу изменението на климата. Това решение следва широка кампания на тихоокеанските островни държави, водени от Вануату, и беше инициирано от Резолюция 77/276 на Общото събрание на ООН от март 2023 г. Над 100 държави и организации участваха, което прави този израз най-изчерпателният по рода си до момента, т.к. taylorwessing.com доклади.

Всичките 15 съдии от Международния съд се съгласиха по ключовите си точки: Борбата срещу изменението на климата не е просто политическа препоръка, а правно задължение в международното право. В допълнение към трите добре известни договора за климата – UNFCCC, Протокола от Киото и Парижкото споразумение – други международни закони също формират правната рамка, която задължава държавите да предотвратяват значителни екологични щети.

Задължения и права

Една от ключовите констатации в становището на Международния съд е признаването на ново човешко право: правото на чиста и здравословна околна среда. Това право е не само от решаващо значение за другите човешки права, но също така подчертава целта от 1,5 градуса на Парижкото споразумение като основна цел. Освен това държавите трябва да прилагат строг стандарт на грижа в действията си в областта на климата, като вземат предвид собствените си възможности и отговорности.

Фактът, че предизвикателството не е лесно, се потвърждава и от решенията на националните съдилища в Европа, като Върховния съд на Холандия, който призова за намаляване на емисиите с 25% до 2020 г., или белгийския съд, който нареди намаление с 55% до 2030 г. Тези тенденции показват, че МС подкрепя широко движение за укрепване на ангажиментите за климата и корпоративната отговорност.

Хуманитарни предизвикателства в ивицата Газа

Сякаш климатичните предизвикателства не бяха достатъчни, МС наскоро взе решение и в друг чувствителен контекст. Той отбеляза, че Израел като окупационна сила е длъжен да задоволи основните нужди на цивилното население в ивицата Газа. Това означава, че доставките на хуманитарна помощ, особено чрез UNRWA, трябва да бъдат подкрепени. Въпреки многократните обвинения срещу някои служители, Израел не е доказал, че те са свързани с терористичната организация Хамас, според изявления на ICJ, предадени от aljazeera.com.

Оценката на МС, че гладът не трябва да се използва като метод на война, е в центъра на настоящата политическа дискусия. Докато Израел използва хуманитарната помощ като средство за натиск срещу Хамас, ситуацията в ивицата Газа се възприема от международната общност като хуманитарна катастрофа. Това илюстрира сложността на ситуацията, която има не само климатични, но и много актуални геополитически измерения.

В обобщение, настоящите решения на МС засягат както политиката в областта на климата, така и хуманитарните принципи. Нарастващите ангажименти на държавите в областта на опазването на климата също могат да имат далечни последици за използването на изкопаеми горива и корпоративната отговорност. Във време, когато глобалните предизвикателства са тясно свързани, от съществено значение е ние като общност да намерим решения, които се фокусират както върху хората, така и върху природата.