Защо Палестина е толкова важна и светът не може да си затвори очите

Разположена в центъра на Близкия изток, Палестина функционира като незабележим, но незаменим център на глобалните връзки. Неговото геостратегическо положение го прави ключов фактор за контролиране на ресурсите и инфраструктурата, които формират гръбнака на съвременната глобална икономика. Сгушен между Азия, Африка и Европа, този район се намира на пресечната точка на търговски пътища, енергийни коридори и цифрови мрежи, чието значение се простира далеч отвъд регионалните граници.

Да започнем с енергийните ресурси: близостта на Палестина до най-богатите петролни запаси в света и транзитните маршрути за износ на газ я прави стратегическа гореща точка. Въпреки че самата зона няма значителни запаси, тя граничи с държави и маршрути, които определят световния енергиен поток. Тръбопроводите и корабните маршрути, които минават през Близкия изток, често са само на няколкостотин километра. Нестабилността в този регион може незабавно да наруши веригите за доставки и да повиши световните цени на петрола, което ще се усети точно на помпите. Контролът върху тази зона означава влияние върху стабилността на световните енергийни пазари.

На друго ниво регионът играе централна роля в трафика на данни. Подводни кабели, които пренасят интернет трафик между Европа, Азия и Африка, минават по бреговете на източното Средиземноморие. Тези цифрови спасителни линии носят голяма част от световните данни – от финансови транзакции до ежедневни комуникации. Близостта на Палестина до тези кабели и свързаните с тях точки за кацане я прави потенциален контролно-пропускателен пункт. Прекъсванията или целенасочените интервенции могат да имат сериозно въздействие върху глобалния поток от информация и да засегнат както компании, така и частни лица по целия свят.

Към това се добавят търговските пътища, които минават през Близкия изток от векове и сега придобиват ново значение в съвременните икономически коридори. Проекти като китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), която е инвестирала над един трилион долара в инфраструктура в световен мащаб от 2013 г. насам, и икономическият коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC), който беше прокаран напред след срещата на върха на Г-20 през 2023 г., илюстрират стратегическата ситуация. И двете инициативи имат за цел да свържат Азия с Европа през Близкия изток – чрез железопътни линии, кабели за данни и тръбопроводи. IMEC, подкрепян от страни като Индия, Саудитска Арабия и Съединените щати, също има за цел да противодейства на влиянието на Китай в региона, както е описано в анализ на Фондацията Карнеги за международен мир ( Фондация Карнеги ). Въпреки че Палестина не е директно на тези коридори, нейната позиция значително влияе върху сигурността и стабилността на околните маршрути.

Историческото значение на региона като част от древния Път на коприната подчертава ролята му на връзка между континентите. Днес този статут се предефинира от модерни инфраструктурни проекти, но политическото напрежение затруднява изпълнението. Конфликти като този между Израел и Иран или последните събития във войната между Хамас и Израел от октомври 2023 г. доведоха до застой преговорите по проекти като IMEC. Такива нестабилности в и около Палестина пряко влияят върху жизнеспособността на глобалните търговски мрежи, тъй като инвеститорите и държавите разчитат на сигурността, за да напредват проекти за няколко милиарда долара.

Друг аспект е геополитическата конкуренция, която тези коридори увеличават. Докато Китай вече е активен в 155 държави с BRI и се превърна в най-големия чуждестранен инвеститор в Близкия изток от 2016 г. насам, IMEC, подкрепян от западните сили, се опитва да създаде противотежест. Това съперничество между велики сили като САЩ и Китай се развива на територията на Близкия изток – а Палестина е в центъра на напрежението. Всеки, който спечели влияние тук, може не само да насочва регионалната динамика, но и да помогне за оформянето на глобалните властови отношения.

Сложността на тези проекти се увеличава допълнително от големия брой участващи участници и техните различни интереси. Докато страни като Египет и Турция са изключени от някои коридори, граничните спорове и проблемите на суверенитета създават допълнителни пречки. Стратегическото местоположение на Палестина я прави потенциален разрушител или посредник в тези напрежения, в зависимост от това кой контролира. Следователно регионът остава шахматна дъска, на която се сблъскват глобалните интереси.

Един от най-важните спасителни пояси на световната икономика минава през Египет, само на един хвърлей от Палестина: Суецкият канал. Този воден път, създаден от човека, свързващ Средиземно и Червено море, осигурява съществена връзка между Европа и Азия. С дължина над 193 километра, каналът позволява директен транспорт на стоки и данни, без да се налага корабите да поемат по дългия и скъп маршрут около нос Добра надежда. Близостта му до Палестина подчертава стратегическото значение на региона, тъй като нестабилността тук може пряко да застраши сигурността на този маршрут.

Суецкият канал представлява несравнимо предимство за световната търговия. Той съкращава маршрута между Арабско море и Лондон с около 8900 километра, което значително намалява разходите за време и гориво. През 2021 г. над 20 600 кораба са преминали през канала, средно по 56 кораба на ден. Тези числа илюстрират колко важен е водният път за глобалния поток от стоки - от суровини като петрол до потребителски стоки. Ярък пример за уязвимостта на този маршрут беше инцидентът с Ever Given през март 2021 г., когато контейнеровозът блокира канала и парализира световната търговия за дни. Такива смущения показват колко тясно е свързан контролът върху околните територии, включително Палестина, със стабилността на глобалните вериги за доставки ( Уикипедия: Суецкия канал ).

В допълнение към транспортирането на стоки, Суецкият канал играе по-малко видима, но също толкова критична роля за интернет. Подводните кабели, които минават по маршрута, свързват Европа, Азия и Африка и пренасят значителна част от глобалния трафик на данни. Египет, като пряк съсед на Палестина, използва своето географско положение, за да създаде ефективни връзки между Червено море и Средиземно море. Telecom Egypt, единственият оператор на стационарна мрежа в страната, управлява т. нар. TE транзитен коридор, който има десет различни наземни маршрута. Тази инфраструктура свързва станции за кацане на двете морета и в момента поддържа 15 активни подводни кабела, като други пет са в процес на изграждане. Проекти като кабелната система 2Africa, която каца на нови станции в Порт Саид и Рас Гареб, подчертават нарастващото значение на региона за цифровия свят ( Подводни мрежи: Египет ).

Геополитическото измерение на Суецкия канал допълнително засилва неговата стратегическа роля. От откриването си през 1869 г. водният път многократно е бил сцена на международни конфликти и игри на власт. Национализацията от Египет през 1956 г. доведе до Суецката криза и каналът остана затворен в продължение на осем години по време на Шестдневната война от 1967 г. Днес той остава военна гореща точка, използвана от флоти с интереси както в Средиземно, така и в Червено море. Докато международните договори гарантират свободно преминаване, напрежението в региона може бързо да постави тези споразумения на изпитание. Близостта на Палестина до тази стратегическа точка означава, че всяка нестабилност тук ще изпрати вълни, които ще достигнат до канала и отвъд него.

Проектите за модернизация подчертават продължаващото значение на канала. От 2014 г. бяха направени големи разширения за увеличаване на капацитета от 49 на до 97 кораба на ден. Нови странични канали и обходни пътища, като обходния път на Бала, облекчават трафика, докато плановете за допълнителни тунели и мостове се очаква да подобрят допълнително свързаността. Успоредно с това Икономическата зона на Суецкия канал (SCZONE) насърчава инвестициите чрез намалени тарифни ставки и развитието на пристанища и индустриални зони. Тези инициативи показват как регионът се е ангажирал да утвърди позицията си на глобален център.

За трафика на данни най-новите разработки са колкото обещаващи, толкова и предизвикателни. Telecom Egypt постигна споразумение с администрацията на Суецкия канал през март 2021 г. за създаване на нови наземни оптични маршрути между Червено море и Средиземно море. Екосистемата WeConnect, стартирана през септември 2023 г., улеснява достъпа до обширната подводна кабелна инфраструктура на Египет. Но сигурността на тези цифрови връзки зависи от стабилността на целия регион – фактор, който подчертава значението на Палестина в този контекст.

Представете си воден път, през който всеки ден преминават стоки на стойност близо 10 милиарда долара – Суецкият канал е точно това: незаменим пулс на световната икономика. Разположен директно на границата между Азия, Африка и Европа, този канал образува централна ос за световната търговия. Непосредствената му близост до Палестина прави региона от решаващо значение за сигурността и стабилността на този жизненоважен маршрут. Всеки трус в района може да застраши потока на стоки през канала и да наруши световните пазари.

Самият обем товари, преминаващи през Суецкия канал, говори много: през 2022 г. само китайските морски превози представляват 30 процента от целия товарен трафик през канала. С внос от 2778 милиона тона и износ от 638 милиона тона през 2023 г., това показва колко силно световната търговия зависи от този маршрут. Проучванията показват, че едно процентно увеличение на обема на търговия в канала може да доведе до 69 процента увеличение през следващата година - ефект на доминото, който подчертава неговото икономическо значение. Морските търговски дейности на Китай също биха могли да увеличат трафика по каналите с 23 процента, показва анализът ( Журнал за корабоплаване и търговия ).

Погледът към енергийните доставки допълнително илюстрира стратегическата роля. Между 5 и 10 процента от световния морски транспорт на петрол минава през Суецкия канал. Всеки ден на блокиране – като инцидента с Ever Given през март 2021 г. – забавя доставката на 3 до 5 милиона барела петрол. Подобни смущения оказват пряко въздействие върху глобалната енергийна индустрия и по този начин върху цените, което в крайна сметка се усеща на бензиностанциите. Близостта на Палестина до тази въздушна точка означава, че регионалните напрежения или конфликти тук могат да имат преки глобални последици.

Китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI) допълнително засилва значението на канала. От 2013 г. насам Пекин инвестира сериозно в инфраструктурни проекти, включително енергия, транспорт и технологии по търговските пътища, използващи Суецкия канал. Тези инвестиции, които според проучвания имат положително въздействие от 5 процента върху търговията по каналите, показват колко тясно са свързани икономическите интереси на големите сили с този регион. В същото време проектите за развитие на самия канал - като разширяването от 2014 г. насам - продължават да увеличават обема на търговията, като един процент увеличение на строителните проекти увеличава товарния трафик с 3 процента. Палестина, като непосредствен съсед, остава потенциален разрушител за тези амбициозни проекти.

Суецкият канал е не само търговски път, но и геополитическа шахматна дъска. Инцидентът Ever Given насочи вниманието към алтернативни коридори като Red-Med Corridor, който ще свърже Израел със залива Акаба. Такива проекти могат да станат по-важни, ако каналът бъде блокиран отново. Планираният от Саудитска Арабия мегаград Неом, близо до този потенциален коридор, и нормализирането на отношенията между Израел и Саудитска Арабия биха могли да стимулират инвестициите в подобни алтернативи. Но стабилността на тези планове зависи от сигурността в целия регион - фактор, който неизбежно включва Палестина в игра ( CGTN Новини ).

Връзката между Суецкия канал и Палестина е очевидна и във военното измерение. Каналът служи като стратегическа точка за военноморските сили, преследващи интереси както в Средиземно, така и в Червено море. Исторически конфликти, като Суецката криза от 1956 г. или затварянето по време на Шестдневната война от 1967 г., илюстрират колко бързо регионалното напрежение може да повлияе на достъпа до този маршрут. Географското положение на Палестина я прави потенциален източник на нестабилност, който може пряко да засегне трафика по канала.

Стратегиите за развитие на Суецкия канал трябва непрекъснато да се адаптират, за да бъдат в крак с нарастването на международния морски трафик. Разширяването на канала и новите строителни проекти показват положителен ефект върху товарния трафик, особено през годините трета и четвърта след реализирането им. Но целият този напредък зависи от стабилна среда, в която Палестина играе ключова роля. Контролът върху тази област засяга не само местната динамика, но и функционалността на един от най-важните търговски пътища в света.

Когато мислите за Суецкия канал, представете си артерия, през която тече значителна част от петрола в света. Този воден път в Египет, само на няколкостотин километра от Палестина, носи огромна отговорност за глобалните енергийни доставки. Стратегическата му позиция го прави важен канал за транспортиране на суров петрол и рафинирани продукти между богатите на петрол региони на Близкия изток и пазарите в Европа и извън нея. Близостта до Палестина означава, че всякакви вълнения в района могат да застрашат сигурността на този жизненоважен енергиен маршрут.

Числата илюстрират важността на Суецкия канал за петролния пазар. През 50-те години на миналия век каналът е бил отговорен за транспортирането на 1,7 милиона барела на ден, което тогава представлява около 10 процента от световното производство. Търсенето на петрол в световен мащаб нарасна бързо - от 10 милиона барела на ден през 1950 г. до 20 милиона през 1960 г. Това търсене, предизвикано от възстановяването на Европа след Втората световна война и нарастването на частните превозни средства, превърна канала в централен център. Днес неговата роля остава решаваща, като значителна част от петролния транспорт между Персийския залив и западните пазари минава през този маршрут ( Спрингър: Транспорт на петрол през Суецкия канал ).

Историческите събития показват колко уязвим е този маршрут за регионално напрежение. Национализирането на Суецкия канал от Египет през 1956 г. при Гамал Абдел Насър доведе до военни действия от Израел и временно затваряне на канала. Последствията бяха незабавни: по-дългите транспортни маршрути около нос Добра надежда повишиха разходите за петролни танкери и за кратко засегнаха доставките за Западна Европа. Тъй като страни като Венецуела и САЩ увеличиха производството, за да запълнят разликата, стана ясно колко тясно е свързана стабилността на този маршрут с геополитическата ситуация в региона. Палестина, като пряк съсед, изигра роля в тези конфликти, които биха могли да повлияят на достъпа до канала.

Друг повратен момент идва с Шестдневната война през 1967 г., когато Суецкият канал остава затворен до 1975 г. През това време арабските производители на петрол като Ирак призоваха за забрана на износа за страни, които подкрепят Израел. Саудитска Арабия, Кувейт и Ирак спряха доставките за британски и американски танкери, оказвайки значителен натиск върху петролния пазар. Затварянето на канала имаше не само икономическо въздействие върху Египет, но и върху световните цени на енергията. Петролната криза от 1973 г. засили тази динамика, тъй като цената на барел се повиши от $2,90 на $12,00 - шок, който удари световната икономика и подчерта зависимостта от стабилни транспортни маршрути като Суецкия канал.

Стратегическото значение на канала е многократно подложено на изпитание от конфликти в Близкия изток. Арабско-израелският конфликт, който се засили с основаването на Израел през 1948 г., доведе до затварянето на важни петролопроводи, като маршрута от Ирак до Хайфа. Вътрешните борби за власт в региона също доведоха до затварянето на Трансарабския тръбопровод (Tapline) през 1975 г. Подобни развития илюстрират как политическата нестабилност в и около Палестина може да повлияе на достъпа до енергийни маршрути, които минават през или зависят от Суецкия канал.

Откриването на нови петролни полета в Саудитска Арабия между 1948 и 1955 г., което увеличи добива от 60 000 до почти милион барела на ден, увеличи зависимостта от Суецкия канал като транзитен маршрут. В същото време събития като национализацията на петролната индустрия на Иран през 50-те години, което доведе до ембарго от 19 милиона барела на месец от Съединените щати и Великобритания, създадоха допълнителен недостиг. В този контекст каналът остава централна точка, чиято функционалност зависи от стабилността на околния регион - фактор, който неизбежно включва Палестина в игра.

Връзката между нефтените пътища на Суецкия канал и Палестина е очевидна и във военното измерение. Каналът беше и е стратегическа точка за големите сили, които искат да осигурят интересите си в Близкия изток. Напрежението в Палестина може бързо да повлияе на сигурността на този маршрут, независимо дали чрез пряк конфликт или чрез прекъсване на алтернативни тръбопроводи и транспортни маршрути. Всеки, който има влияние в тази област, държи ключа към глобалното енергийно снабдяване, ефектът от който се простира до газовите помпи по целия свят.

Това не е война между хуманитаристи и окупатори, а геополитическа борба за власт над нестабилен регион покрай най-важния в световен мащаб регион за глобалната икономика и сигурността на данните. Който контролира Палестина, подкопава сигурността и стабилността на търговските пътища, трансфера на данни и енергията в световен мащаб.